Константин Велики , с рожденото име Флавий Валерий Константин е живял от 274г. до 337г. Бил е император на Рим и Византия. През 313г. Константин обявява с указ пълна веротърпимост на подвластните му народи : на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопредпочитание, а на християните разрешил свободно да се покланят на своя Бог. Мъдрият владетел виждал в християнската религия важна опора на империята, основен залог за могъществото и преуспяването на държавата. Но още по-важно от това, според него е, че християнството може и трябва да посочва и дава морални средства за възпитанието и усъвършенстването на човешкия род. Столицата на могъщата Римска империя се преместила на изток. Новата християнска столица, приела името на своя нов - император Константин - Константинопол.
Градът на Константин бързо процъфтявал и затъмнил славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим. Константин Велики отлагал своето кръщение поради съзнанието за своята несъвършенство и желаел с подвига на целия си живот да се подготви за него. Той имал в душата си искреното желание да се кръсти във водите на река Йордан. Константин Велики приел светото кръщение в „бяла одежда, блестяща като светлина” малко преди своята смърт.
Неговата майка, царица Елена, живяла благочестиво и по нейна идея и настояване бил открит през 337г. кръста на Христос. Неподправеното и искрено благочестие на царицата дълбоко впечатлявало не само вярващите, но и невярващите в Христа. Подобно на своя Бог тя се обличала в най-скромни дрехи, движела се сред обикновените хора, като се стараела да не бъде позната, раздавала щедра милостиня и в дълбокото си смирение стигала дотам, че в дома си канела гости, гощавала ги и им прислужвала. Смирената и душа била устремена към правене на добро и всичко това от вяра и любов към Бога.
Посещавайки курортното селище ще видим параклиса „ Свети Свети Константин и Елена”, който в далечното минало е бил част от манастир, изграден в чест на император Константин и неговата майка императрица Елена. В това минало Одесос, днешният град Варна, е населен с гърци и принадлежал на Византия. Бил е посещаван от висшата византийска аристокрация, заради лековитите си минерални извори. Предполага се, че императрица Елена е била чест гост на Одесос заради уникалното съчетание на планински въздух, минерални извори и море.
През 1908г. започва да се строи около манастира „Св. Св. Константин и Елена” . И днес той е постоянно действащ и се състои от църква, камбанария и малък двор, заобиколени от каменно- дървена ограда. Манастирът и построените около него модерни сгради чудесно съчетават минало и настояще. Посетилият манастира ще може да се завърне при двамата императори – син и майка, които църквата и хората нарекоха равни на Апостолите и обявиха за светии, а модерните сгради ще предложат след размисъла за смисъла на човешкия живот отдих и развлечения.
Оферти за почивка тук
