Свети Свети Константин и Елена и една легенда

Курортът се намира на северния бряг на Черно море, на около 10км. от град Варна. Тук  се намира параклисът "Свети Свети Константин и Елена", който някога е принадлежал на манастир, изграден в чест на император Константин и неговата майка императрица Елена.  Именно около него започва  да се застроява днешният курорт.
 

Посещавайки малката схлупена светиня ще усетите духа миналото. Ще чуете една легенда, която е поразителна със  своята история и своите послания. Една легенда за достойнство и вяра, за смърт и чудеса.

Легендата разказва, че по време на османското владичество над българските земи турци нападнали една стара християнска обител, която подпалили и  започнали да избиват монасите.  От тази сеч успели да избягат като по чудо група монаси и след дълги скитания достигнали недалеч от морския бряг, в близост до българската твърдина Варна.  Те търсели пристан за изтерзаните си души и тела и го намерили на този бряг, в стара вековна гора. Монасите се подслонили в хралупите на огромните  дървета, изхранвали се с плодовете им, а вода пиели от стар целебен извор. Те живеели в мир и покой, защото носели в душата си своя Бог. Липсвали  им загиналите мъченически братя  и камбанният звън. Но те вярвали, че всичко се случва по Божия промисъл и в неговата мъдрост.

В една тъмна нощ се извила страшна буря.  През нощта  бушували страховити ветрове, но въпреки това монасите чули далечен вик. Едва когато стихията утихнала, монасите отишли до близкия морски бряг и пред тях се разкрила ужасяваща гледка. Навсякъде по брега имало изхвърлени от морските вълни отломки от голям кораб и трупове на удавени хора. По християнски обичай монасите се погрижили за умрелите. Изведнъж едно от телата издало слаб стон и се размърдало. Зарадвани те го взели на ръце и вързопа до него и понесли в гората. След няколко дни той се свестил и от разказа му те разбрали, че във вързопа носи голяма икона на светиите Константин и Елена - покровители на християните. Монасите разбрали от разказа на спасения, че той е техен брат по вяра. Никой от тях не се съмнявал, че спасението на святата икона и нейния преносител е благодарение на Божията милост. За тях Бог и иконата са   направили чудото възможно. Когато решил да си тръгне, преносителят на иконата я подарил на монасите и поръчал на това място да  бъде съграден храм. Точно на това място била съградена малка църквичка, която станала място за поклонение. Около нея възникнал и манастир, който и до днес носи името Св. Св Константин и Елена.

манастирът "Св.св.Константин и Елена"

Манастирът преживял времена на възходи и падения, на нови съграждания и разрушения, но нищо не било в състояние да убие вярата в Бог и чудотворната икона. Нищо не било в състояние да убие увереността на хората, че въпреки изпитанията и нещастията, ще възтържествуват доброто и радостта. Нищо не било в състояние да убие вярата в божествената, космическа справедливост на земята.

 Малката църква и неспиращият да блика извор изпод олтара не спират да дават и до днес  вяра на хората. Вяра в справедливостта и доброто. Тази вяра е била нужна на монасите и другите хора от миналото, за да оцелеят и правят добро. Тази вяра е необходима и на нас, за да запазим душите си чисти. За да бъдем достойни и цялостни личности.

Посетилият църквата Св. Св. Константин и Елена ще усети това и ще почувства, че е в мир със себе си и света.

Оферти за почивка тук

Настаняване в хотели в Константин и Елена

Най -старият български  черноморски курорт „Св. Св. Константин и Елена” са намира  на североизток от град Варна. На територията на черноморския комплекс се намира  параклисът "Св. Св.Константин и Елена", който някога е принадлежал на манастир, изграден в чест на император Константин  и неговата майка императрица Елена. Техният живот и дела са пример за вяра в доброто, ненасилие, преклонение пред една велика идея, религиозна и човешка толерантност.

Константин Велики , с рожденото име Флавий Валерий Константин е живял от 274г. до 337г.   Бил е император на Рим и Византия.  През 313г. Константин обявява  с указ пълна веротърпимост на подвластните му народи : на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопредпочитание, а на християните разрешил свободно да се покланят на своя Бог. Мъдрият владетел виждал в християнската религия важна опора на империята, основен залог за могъществото и преуспяването на държавата. Но още по-важно от това, според  него е, че християнството може и трябва да посочва и дава морални средства за възпитанието и усъвършенстването на човешкия род. Столицата на могъщата Римска империя се преместила на изток.  Новата християнска столица, приела името  на своя нов - император Константин -  Константинопол.


Градът на Константин  бързо процъфтявал и затъмнил славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим.  Константин Велики отлагал своето кръщение поради  съзнанието за своята несъвършенство и  желаел с подвига на целия си живот да се подготви за него. Той имал в душата си  искреното желание да се кръсти във водите на река Йордан. Константин Велики приел светото кръщение в „бяла одежда, блестяща като светлина” малко преди своята смърт.


Неговата майка, царица Елена, живяла благочестиво и по нейна идея и настояване бил открит  през 337г.  кръста на Христос. Неподправеното и искрено благочестие на царицата  дълбоко впечатлявало не само вярващите,  но и  невярващите в Христа. Подобно на своя Бог тя се обличала в най-скромни дрехи,  движела се сред обикновените хора, като се стараела да не бъде позната, раздавала щедра милостиня и  в дълбокото си смирение стигала дотам, че в дома си канела гости, гощавала ги и им прислужвала. Смирената и душа била устремена към правене на добро и всичко това от вяра и любов към Бога.


Посещавайки курортното селище ще видим  параклиса „ Свети  Свети Константин и Елена”, който в далечното минало е бил част от манастир, изграден в чест на император Константин и неговата майка императрица Елена.  В това минало  Одесос, днешният град Варна,  е  населен с гърци и принадлежал на Византия.  Бил е  посещаван  от  висшата византийска  аристокрация, заради  лековитите си минерални извори.  Предполага се, че императрица Елена е била чест гост на Одесос заради   уникалното съчетание на планински въздух, минерални извори и море.

През 1908г. започва да се строи около манастира  „Св. Св. Константин и Елена” . И днес той е постоянно действащ и се състои от църква, камбанария и малък двор, заобиколени от каменно- дървена ограда. Манастирът и построените около него модерни сгради чудесно съчетават минало и настояще. Посетилият манастира ще може да се завърне при двамата императори – син и майка, които църквата и хората нарекоха равни на Апостолите и обявиха за светии, а модерните сгради ще предложат след размисъла за смисъла на човешкия живот отдих и развлечения.

Оферти за почивка тук